Обичам да летя. Обичам.

  Малък съм, зная. Много съм малък, но да ви кажа, гордея се с това, което съм. Нали съм лек и по- леко се издигам нагоре. Виждам всичко.

  Ето тези- грамадните. Тромави и самодоволни минават край мен. Мислят, че са могъщи, правоимащи владетели на света. Едва пълзят. Ненавиждам ги. Пак потърсиха приятел- вятър, като тях изморен от безцелния си живот. Той ги пое и с цялата си събрана злоба ги понесе. Бързо ще се измори. Ще ги скара, ще се сбият и ще ги зареже. А където са били те, винаги излиза- изкуствена криза. Винаги. Жалко за природата, за хората, за...

  Не искам да ставам такъв. Не искам.

  Обичам градивното. Да. Градивното. Да съм там, където съм нужен е важно. Радвам се, че има и други като мен, напоследък. Сигурен съм, че животът ще става по- добър с такива като нас.

  Чакам вятъра- новатор. Леко ще ме понесе на там, където ме чакат. И не криза, а добро ще навлиза.

   Вятърът дойде. Тук е вече. Тръгвам. Тръгвам... Обичам да летя. Обичам...

   Нали съм облаче?